Блог
ТОП ХРАНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ ТЕНДЕНЦИИ ПРЕЗ 2024-ТА
Нека знаем още днес какво ще ядем УТРЕ!
Устойчивостта отново остава сред водещите тенденции в индустрията за храни и напитки през 2024 г. Това включва не само отговорно снабдяване със суровини и материали, но също и фокус върху биоразградими опаковки, намаляване на хранителните отпадъци и осигуряване на продукти с по-малък въглероден отпечатък.
Ясно е, че тенденциите варират според региона и се влияят от различни фактори, включително културни предпочитания, икономически условия и глобални събития. За да бъдем винаги "в крак" с най-новите тенденции в храните и здравето през 2024 година е препоръчително да се следят достоверни източници на информация като официални доклади от индустрията, блогове за храни и здраве с висока репутация, както и новини от отговорни медии.
Водещ изследовател на тенденциите в хранителната индустрия и храненето е Хани Рютцлер (Hanni Rützler) - австрийски учен по хранене, изследовател на тенденциите в храненето, автор и здравен психолог. В нейния доклад за храните за 2024 г. (който беше публикуван наскоро, за 11-ти път от Zukunftsinstitut) се включват най-важните тенденции и най-големите двигатели на промяната в индустрията на храненето през 2024 година.
Очевидно всичко се променя: - С какво храним? - Кога се храним? - Кой приготвя храната ни и как се произвежда тя?
Фокусът (отново) е върху устойчивостта, регионалността и новите технологии.
ТЕНДЕНЦИИ В ХРАНЕНЕТО :: 2024 ::
1. Растителни храни
Растителната храна продължава да бъде една от най-важните хранителни тенденции през 2024 г. Тази тенденция се движи от нарастващото климатично и екологично осъзнаване на хората, особено сред по-младото поколение. Тенденцията се засилва и от отхвърлянето на масовото производство на месо, което мнозина вече не смятат за приемливо от етична гледна точка. Идеята, че ще успеем да намалим консумацията на месо и месни продукти в индустриализираните страни с поне 75% в бъдеще, за да спасим планетата, е хубава, но не е много реалистична. Затова трябва да търсим решения – едно от тях е заместването на месото и рибата с растителна храна.
Растителната храна - водеща тенденция в храненето и през 2024 г. Снимка: unsplash.com 
2. Изкуствени храни и заместители чрез авангардна технология. Комфортна храна от научната лаборатория
Въпреки че стават все по-добри в имитирането на вкуса и текстурата на месото и рибата, за мнозина тези "авангардни" храни (все още) не са пълен заместител. Благодарение на новите подобрени технологии, конкуренцията също напредва бързо. Прецизната ферментация например има голям потенциал за по-устойчиво производство на храни. Това е техника, която прави сирене с помощта на мая – не е необходимо животно, в случая - крава. Друга алтернатива за производство на храна извън традиционното земеделие е култивираното месо или култивираната риба. Това се отнася за месни и рибни продукти, които са култивирани от животински мускулни и мастни клетки. С други думи, продукти с вкус като оригинала, но за които не е необходимо да бъдат жертвани животни.
Сирене без крава - тенденция сред храните през 2024 г. Снимка: wired.com
Мускулна и съединителна тъкан, култивирана от животински клетки Снимка: adobe stock preview
3. Жените-експерти заемат все по-важна роля в сектора на храните и храненето
Бизнесът с храни и напитки (и в частност с хранителни услуги) също претърпява трансформация, тъй като все повече жени оставят своя отпечатък в него. Броят на жените-експерти нараства не само в най-добрите ресторанти, но също на сцената на блоговете за хранене и в основаването на иновативни стартъпи за храна. Дамите с висока експертиза в хранително-вкусовата индустрия изграждат завидна репутация дори в смятаните доскоро "мъжки" сфери като барманството и винопроизводството. Жените ще продължават да раздвижат индустрията и през следващата година като насочват усилията си върху социални и екологични въпроси и като поемат стабилен курс на развитие към по-устойчиво и разнообразно бъдеще.
Stephanie Ciano, World’s Best Cheese - Ню Йорк, САЩ Снимка: cheeseconnoisseur.com
Сериозното "навлизане" на жените в бизнеса с храни е започнало още през 2018 г., според Доклада за храните на САЩ. В документа е записано, че все повече жени са готови да си извоюват мястото на готвачи в кухнята (а не само на домакини). Овластяването на жените е още по-изразено на сцената на стартъпите. През последните години, вместо да чакат да постигнат по-голям успех в традиционните компании и институции, много жени просто са създали свой собствен бизнес. Така стартират много кафенета, смарт ресторанти за обяд, фабрики за производство на храна и иновативни hi-tech фирми за хранене, често с акцент веган и/или органични продукти и с твърдото намерение да наклонят хранителната промишленост в посока на здравето, на социалната справедливост и с мисъл за околната среда.
Промяната се усеща и в други сектори, които традиционно се характеризират с патриархални структури, вкл. винарската промишленост и селското стопанство. В Германия и Австрия младите жени-лозари получават все повече похвали както от мъже, така и от жени. Повечето от тези производители преминаха към био земеделие, когато поеха управлението на стопанствата си. Един показател, че техният брой продължава да расте, е например Vinodea - магазин за вино в Австрия, който продава изключително вино от (засега 40) жени-лозари.
Vinodea - Австрия Снимка: wine-partners.at
4. Все още са налице твърде много хранителни отпадъци
Тенденция, представена от Хани Рютцлер още преди 10 години в първоначалния доклад за храните, но явно все още не се полагат достатъчно грижи в тази насока. Само в Германия например, повече от 1/3 от произведената храна се изхвърля. В миналото това зависеше предимно от консуматорите, но днес бизнесът (фирми, супермаркети, ресторанти) също разработват "устойчиви" концепции за редуциране на отпадъка от храна.
Цел и през 2024-та: Намаляване на хранителните отпадъци Снимка: pexels.com
5. Възстановяващо земеделие
Храната е част от природата, а за природата е присъщо да се регенерира, т.е. тя може да се самообновява. В продължение на милиони години организмите в живите системи растат, процъфтяват и умират, превръщайки се в храна за нов цикъл, който започва. Идеята тук е, че можем да променим и адаптираме нашата хранителна система, така, че тя да отразява по-точно този естествен цикъл и да помогнем на природата, хората и икономиката да процъфтяват.
Най-общо казано, възстановяващото земеделие представлява подход за регенериране на деградирали почви за създаване на по-здрави екосистеми и растеж на растенията, с възстановяване на органичната материя на земята чрез холистични техники за отглеждане и паша, които се опитват да имитират естествените процеси в природата. Регенеративната храна (regenerative food) е сравнително нова тенденция. Фокусът тук не е само върху храната, която се озовава в чиниите ни, а по-скоро върху начина, по който се произвежда. Целта е да се насърчи биоразнообразието и да се сведе до минимум въздействието на селското стопанство върху изменението на климата или дори активно да се противодейства, за да се регенерира земята, която ни храни.
Регенеративната храна сега се конкурира с органичната индустрия. Въпреки че делът на органичните земеделски земи и органичните продукти все още е малък, органичното отдавна се възприема като решение на много от проблемите на съвремието ни като опазване на околната среда и климата, хуманно отношение към животните и екология.
Времената обаче се променят. Днес потребителите ценят храната, закупена от местните производители, а не толкова органичното производство. Могат да се обособят две основни направления: от една страна това са традиционните храни, добити от нашите си географски ширини, които все повече се купуват директно от фермера/ производителя. От друга страна стоят екзотичните храни, известни като "местна екзотика" (тенденция от 2021 г), които липсват или са рядкост в определени райони.
Възстановяващото производство на храна може да регенерира естествените системи чрез използване на практики, в зависимост от региона като използване на разнообразни сортове култури и посеви, ротационна паша и агро-лесовъдство (отглеждане на дървета около или сред културите или пасищата).
Житно поле в Добруджа, 2023 Снимка: zdravoslovno.com
КОГА ХРАНИТЕЛНАТА ТЕНДЕНЦИЯ СЕ ПРЕВРЪЩА В ТАКАВА?
Какво всъщност прави хранителната тенденция? И как можете да разберете коя тенденция има бъдеще? Определяме хранителните тенденции като отговор на настоящите желания и проблеми в обществото по отношение на храненето и производството на храни. Следователно тенденцията в храните винаги трябва да предлага потенциални решения. Ако не го направи, това ще е само краткотрайно явление.
Хранителните тенденции обикновено се задържат 5-10 години. В този период те са в постоянен еволюционен цикъл, понякога стават по-силни, после отново затихват, стагнират или се сливат с нови тенденции. Но защо е важно днес да знаем какво ще ядем утре? И как може гастрономията, например, да използва най-добре тази информация?
Предприемачите няма да намерят единственото решение, което "работи" за всички. По-скоро те трябва да определят кои са, къде искат да стигнат и до кого искат да достигнат. Едва след като тази основа бъде положена, те могат да изберат от разнообразието от хранителни тенденции онези от тях, които най-добре отговарят на собствената им концепция и философия, и с които ще проправят пътя (си) към бъдещето.
ТОП ХРАНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ ТЕНДЕНЦИИ ПРЕЗ 2024-ТА
- 1. Протеини - растителни и алтернативни
- 2. Опаковки - устойчиви и еко
- 3. Функционални храни
- 4. Местно и сезонно производство
- 5. Персонализирано хранене
- 6. Храни без алергени
- 7. Глобални вкусове и етническа кухня
- 8. Хранене в подкрепа на психичното здраве
- 9. Технологии и храни
- 10. Прозрачност и безопасност на храните
Тенденцията да се консумират все повече и разнообразни растителни и алтернативни протеини ще продължи, като на пазара ще навлязат и нови продукти. Очакваме нарастващ интерес към храни, чиято основна съставка са граховия протеин, водораслите или гъбния мицел.
Тъй като опазването на околната среда се превръща в сериозен проблем, вероятно ще наблюдаваме фокус върху устойчивите и екологични опаковки на хранителните продукти. Потребителите стават все по-осъзнати за въздействието на своя избор върху околната среда.
Търсенето на храни с допълнителни ползи за здравето нараства. Това включва храни, обогатени с пробиотици, пребиотици и други функционални съставки, които поддържат храносмилателната система, имунитета и здравето ни като цяло. Още за функционалните храни, четете ТУК.
Очаква се засилен интерес към местните и сезонни храни, тъй като хората все повече осъзнават ползите от това да подкрепят местните фермери/ производители и да консумират продукти с по-малък въглероден отпечатък.
Напредъкът в технологиите и анализа на данни може да доведе до съставянето на все по-персонализирани хранителни планове. Услугите за доставка на храна и мобилните приложения, които препоръчват храни и цели менюта въз основа на индивидуалните здравословни и диетични предпочитания на потребителите, ще стават все по-популярни, дори и в България.
Хранителните продукти, които отговарят на различни диетични ограничения и алергии, вероятно ще продължат да бъдат тенденция. Това включва опциите на хранителни продукти и ястия без глутен, без млечни продукти, без ядки, без лактоза и т.н.
В България през последните години срещаме много добри практики и истински професионалисти (при това жени!) в областта на диететиката и здравословното хранене. Мариана Хаджиева (Light side of the food) е идеален пример. Като сертифициран експерт по хранене, тя умее да предава всичко онова, което е научила в чужбина и лично преживяла по нелекия път в борбата със своето автоимунно заболяване. Рецептите и съветите й са лесни и "земни", а в блога й е пълно с образователни материали, свързани с всички аспекти на АИП (автоимунния протокол) и палео диетата. В годините на бум на всякакви автоимунни заболявания, много хора са объркани и въпреки готовността си да променят навиците и начина си на хранене, често не знаят откъде да започнат. Е, Мариана е Вашият пътеводител. Просто я последвайте: * Автоимунните заболявания са група заболявания, характеризиращи се с хиперактивност на имунната система, която сама разрушава и унищожава здрави тъкани, клетки и органи в собствения си организъм. Болестите са предимно на имунната система, като повечето от тях пряко засягат и други органи като например щитовидната жлеза. Учените нямат общоприета дефиниция за автоимунните заболявания, но са единодушни, че в тази група попадат системен еритематозен лупус, някои видове артрит, синдром на Сьогрен, болест на Грейвс (Базедова болест, тиреотоксикоза), болест на Хашимото, атрофичен гастрит, множествена склероза, склеродермия, псориазис вулгарис, болест на Адисон, миастения гравис, първична билиарна цироза, улцерозен колит, идиопатичен нефритен синдром, пемфигус вулгарис, идиопатична тромбоцитопенична пурпура, полиомиозит, дерматомиозит, антифосфолипиден синдром, ювенилен (инсулинозависим) диабет.
Снимка: Мариана Хаджиева I Хранителен терапевт Снимка: Light side of the food
Тъй като потребителите са все по-авантюристично настроени по отношение на кулинарните си предпочитания, популярността на глобалните вкусове и етническите кухни нараства. Тази тенденция може да доведе дори до сливане на различни кулинарни традиции.
Връзката между храната, която консумираме и психичното здраве привлича вниманието ни все повече. Може да забележим повишен интерес към храни, които насърчават психичното благополучие, намаляват стреса и подобряват когнитивната ни функция.
Очаква се интегрирането на технологиите в приготвянето и консумацията на храна да продължи с използването на мобилни приложения, интелигентни кухненски уреди и услуги за доставка на храна.
Потребителите са все по-загрижени за това от къде идва тяхната храна и дали е достатъчно безопасна. Може да е налице нарастващо търсене относно прозрачността във веригата за доставка на храни, включително практики за етикетиране/ обозначаване на стоките и мерки за гарантиране безопасността на храните.
Източници: KTCHN rebel, Ellen Macarthur Foundation